Пет „правила“ за предявяване на вземания в производство по несъстоятелност

1. Индивидуализирайте вземанията си по основание кратко, точно и ясно

Често в стремежа си да бъдат максимално обстоятелствени процесуалните представители на кредиторите изготвят молби за предявяване на вземания средно между 10 и 20 страници. Разгледани по същество обаче от същите е трудно да се установи какво е правното основание, от което произтича вземането.

2. Конкретизирайте размера на вземанията си

Истинско предизвикателство за синдиците, затрупани от няколко десетки несъстоятелности и няколко стотин предявени вземания, е да „разгадаят“ точния размер на предявените вземания, когато в изложението и в петитума на молбата за предявяване неколкократно бъдат навеждани различни суми, за които се твърди, че произтичат от едно и също основание.

3. Индивидуализирайте правилно периода на претендираните лихви

На практика датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (РОПН) представлява времеви разделител при формулиране на периодите, за които ще изчисляваме дължимата лихва. Именно фактът дали лихвите касаят период до датата на решението, или след това, определя и редът по чл. 722 от Търговския закон, в който ще бъдат включени в списъка на синдика. Така върху падежиралото вземане, възникнало преди датата на РОПН, се начислява лихва от датата, следваща деня на падежа, до датата на РОПН. Същата лихва представлява вземане, възникнало преди РОПН и в случай че е необезпечено, следва да бъде включено в чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
Различна е хипотезата на лихвите, начислени след датата на РОПН. В този случай периодът на лихвата следва да бъде от деня, следващ датата на РОПН, до датата на депозиране на молбата за предявяване на вземанията, ведно с лихвата до окончателното му заплащане. Така предявеното необезпечено вземане за лихва ще бъде включено в реда по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.

Неразграничаването на двата периода води до неправилно предявяване на вземанията за лихва и представлява самостоятелно основание за включване на същите в списъка на неприетите вземания.

4. Представете доказателства за съществуването на вземанията си

Изложените в молбата за предявяване на вземане твърдения следва да са подкрепени от доказателства. Прилагането на писмените доказателства, с които разполагате относно възникването и съществуването на Вашие вземания към несъстоятелния търговец, е от особено значение за формирането на правилни изводи у синдика и респ. включването на вземанията в списъка на приетите вземания.

5. Предявете вземането си пред съда по несъстоятелността

Разпоредбата на чл. 685, ал. 1 от ТЗ ясно регламентира изискването за да е налице валидно предявено вземане, същото да е депозирано пред съда по несъстоятелността. Независимо от същия факт не са малко случаите, в които опитът за „предявяване“ се свежда до имейли или писмени уведомления до синдика, без да бъде спазен редът по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Липсата на валидно предявено вземане по установения в закона ред и в сроковете по чл. 685 и ал. 688 от ТЗ има за последица погасяването на процесуалното право вземанията, възникали до датата на РОПН да бъдат осъществени по принудителен ред.